За мен това бе най-вълнуващото състезание в кариерата ми !
Знаех, че съм подготвен стабилно за тази писта но определено не предполагах какво ще се случи на състезанието. Преди състезанието целта бе ясна - запазване на 5-тото място. Знаех че Тодор Георгиев е много-добре подготвен и за това се бях подготвил за тежка битка. Допълнителен стимул бяха и няколко човека които ми заявяваха, че Диан Иванов щял да ни смачка мен и Тодор Георгиев - нещо което ме надъхваше много ! Знаех, че всичко ще се реши на пистата, също знаех, че съм добре подготвен и за това бях спокоен през цялото време.
По време на тренировката всичко бе нормално като правех времена близки до максимума който бях постигнал на тренировките. Спокойствие ми даваше и факта, че съм пред всичките ми конкуренти преди квалификацията и знаех, че мога да атакувам и по-предна позиция на старта с оглед малката разлика от 1-вите пилоти.
Знаех, че при тези нищожни разлики квалификацията ще е от огромно значение и за това гледах да се концентрирам максимално добре. 1-вата и обиколка бе чиста но карах прекалено предпазливо и успях да направа не особено впечатляващите 1:10.2. Във 2-рата обиколка някакси успях да се концентрирам максимално и направих доста по-добра като постигнах доволните 1:09.7. Така се наредих на 4-та позиция и бях много пред конкурентите за 5-тото място. За мое съжаление и 3-мата по-бързи от мен на тренировката успяха да ме победят и така се озовах на 4-та стартова позиция което бе успех с оглед целите в това състезание. Малко по-късно разбрах, че 5-ти е Димитър Пашов което ме изненада но не много тъй като знам на какво е способен Пашов.
Дойде състезанието и целта бе ясна - запазване на позицията ми на старта. Сфетофарите се забавиха малко и Сашо Велев пострада от това - направи Фал Старт. Аз направих добър старт и се залепих плътно зад Сашо (2) и Тодор Василев който го атакуваше. Можех и аз да се включа в борбата но целта не беше да се боря с тях а да се пребора с конкурентите за 5-тата позиция в генералното класиране.
В края на обиколката Сашо влезе в бокса за да изтърпи наказанието си и аз застанах на 3-та позиция като до 1-вия стоп карах с равно темпо с Тодор и Дидо. Можех да бъда и малко по-бърз но по никакъв начин не исках да натоварвам колата и да права излишни рискове които водат до неприятни последствия

Малко по-късно Тодор се завуртя на 1-вия завой и аз излезах на 2-ра позоцоя на около 3 секунди зад Дидо. До края на престоя ми на пистата )преди 1вите влизания в бокса) останах изненадан тъй като не карах на максимума но въпреки това успявах да се доближавам леко до Дидо. Зад мен бе Жечо който караше горе-долу с моето темпо като успявах да му права по 2 десети приблизително на обиколка което ме успокои допълнително и започнах да права равномерни времена близки до макимума който межеше да се извлече от колата, настройките и от моето каране. След като Дидо допусна няколко грешки ми стана ясно че нещо с него не е наред и тогава за 1-ви път започнах да си мисля че имам сили да се боря с него. Дойде време да вляза в бокса и след като излязах от него излязах точно пред Сашо и реших да го пропусна защото той бе в последните си най-бързи обиколки преди влизането му в бокса и нямаше смисъл да се бавим взаимно. Когато Дидо влезе в бокса излязахме съответно 2-ри и 3-ти, точно зад Христо Петров който с по-късно влизане в бокса успя да излезе начело

. Малко по-късно и Ицо посети бокса и отново битката бе м/у мен и Дидо който 1-вите обиколки успяваше да натрупва лека преднина пред мен но забелязах че след 10-тата обиколка гумите му като че ли губят от силата си и постепенно започвах да го настигам. Точно в рпедпоследната обиколка преди да вляза за последен път в бокса забелязах, че Дидо е в тревата и успях да изляза на 1-ва позиция. Тогава ми стана ясно, че трябва да карам на абсолютния максимум. За моя радост Дияан Иванов и Тодор Георгиев бяха отпаднали и реших да натовара колата на максимума с цел спечелване на състезанието. И така влязах в бокса и очаквах и Дидо да направи това. След 3 обиколки забелязах че Раязликата м/у мен и Дидо намалява и ми стана ясно, че Дидо е в бокса. Знаех, че ако изляза пред него мога да се боря за победата. Това стана и аз излязах на половин секунда и знаех, че Дидо ще е адски бърз в първите обиколки и че трябва да го блокирам някакси. В продължение на 5-6 обиколки той ме атакуваше и аз знаех, че това е момента и че ако сега изпусна победата ще съжалявам много дълго време. Бях много притеснен, сърцето ми туптеше но стиснах зъби и дадох абсолютно всичко от себе си. За съжаление в един момент се загледах в дисплея за да вида колко е преднината и ми и изпуснах последния завой от сектор 2 и Дидо успя да ме изпревари. В този момент не мога да опиша това което чувствах. Знаех, че по възможно най-идиотския начин съм изпуснал шанса на мен и на отбора за победа в дебютния ми сезон. Някак си успях да се сетя, че е взможно Дидо да има отново проблем с гумите и започнах да карам на 110% от вузможностиуте си. Така преднината на Дидо пт 3 секунди падна на 1 - оставаха около 5 обиколки. Тъкмо планувах колко близо трябва да съмн до Дидо и колко трябва д асвалям от преднината му на обиколка когато застигнахме Златин Райков. 1 Обиколка Златин не пускаше Дидо и на мен ми стана ясно, че той явно не вижда Дидо. Това ми помогна да се залепя точно до задната гума на Дидо когато малко преди края на сектор 2 той се завъртя от допир с колата на Златин. В този момент бях като шокиран тъй като усещах какво е напът да се случи. Знаех, че съм близо до момента за който съм мечтал от както съм в лигата ! Точно в края на старт финалната права обаче Златин очевидно не е виждал и мойта кола ме закачи и ме завъртя. Това бе ужасяваш момент. Молех се колкото е възможно по-късно да се върна на пистата и да изляза пред Дидо. Това стана и излязах на 5 секунди пред Дидо като оставаха само 4 обиколки до края. Тогава реших да карам изключително предпазливо - дори не натисках Ф1 на правите за да не навредя на работата на джигателя. Зад мен Дидо бе настъпил мног оздраво педала и ме настигаше. Аз знаех, че няма кога да ме настигне и бях спокоен и уверен през последната ми обиколка. Когато пресекох финала се ххванах на главата и започнах да се радвам като малко дете, невярвайки на това което току що се бе случило. Дори си ударих лек шамар тъй като в един момен се позамислих дали не санувам
Искам да благодаря на Дидо за невероятната битка която направихме - за мен бе гордост да се боря със шампиона !
Искам да кажа и Браво на Сашо който единствено заради фал-старта не се включи в борбата з апобедата, а той определено имаше качествата за победата

Също съм доволен че този път Сашо не е натиснал Ескейпа както го направи на Монако

Определено след разговорите ни има напредак
За съжаление пилотите на Турбо не успяха да с екласират но аз знам. че догодина те ще имат много повече успехи

Дори да отидат в Б група съм убеден, че при малко повече желание и подготовка те ще могат да атакуват титлата

Давайте момчета знаете че винаги можете да разчитате на мен !
Не мога да не съм доволен и от сезона за Турбо Рейсинг който бе повече от невероятен !

Представихме се много добре и надминахме с пъти целите които си бяхме поставили преди началото на сезона.
Също така съм много доволен че успях да завоювам 5-тото място при пилотите

Бях изключително разочарован след нелепите отпадания на Фуджи и Хокенхайм и определено съм много доволен от 5-тото място което за дебютен сезон значи много за мен !
Все още има малка надежда и за 3-тото място при конструкторите така, че надеждата умирра последна !

Но и 4-тото място не е никак зле с оглед на многото проблеми с компютрите и интернета с който се сблъскахме през този сезон.
