По време на тренировките и квалификациите се справяхме доста добре. Колата беше добре настроена, въпреки че в състезанието това се оказа нож с две остриета. В квалификацията явно бях доста амбициран и допуснах завъртане в последната бавна част на пистата, което ме накара да постъпя по-на сигурно във втората обиколка. Резултатът все пак се оказа задоволителен, печелейки поредния полпозишън за отбора и себе си. Предстоеше състезанието...
След загрявката преди старта се виждаха различните стратегии, с които всички щяха да карат на състезанието. Нормално е предвид по-големия брой обиколки в сравнение с останалите писти. Реших да карам по-тежък от основните си конкуренти, кото в началото трябваше да пазя както спирачките, така и гумите от прибързано износване . Това означаваше само едно-жестока борба с Дидо в първите 20 обиколки. В последствие се оказа че съм имал гориво за ~10 обиколки повече, което щеше да направи състезанието доста интересно. Ясно е че той щеше да е с 2 стопа, докато аз щях да определа броя на питовете си (1 или 2) споре зависи от развоя на състезанието.
Състезанието бе обявено за открито и всички започнаха да се нареждат на старта, когато Дидо за пореден път допусна техническа грешка, която в съчетание с бъговете от симулатора го лиши от борбата за победата още в самото начало на надпреварата. Все пак успя да стартира и първата обиколка кара на сантиметри зад мен, затвърждавайки моите очаквания. Доста рисковани моменти бяха с оглед на това, че на няколко пъти дари се разминахме на една боя разстояние. В края на първата обиколка обаче се наложи той да посети бокса и да понесе своето наказание. В последствие беше ДК. Съжалявам за невъзможността да се борим и да направим едно чудесно състезание.
И така всичко тръгна като че ли по вода за мен, като в началото карах с много бавно темпо, пазейки себе си и гумите. Не исках и да настигам изоставащите толкова бързо, тъй като риска беше голам. Това обаче беше неизбежно. След 20-на обиколки състезанието започна да става доста скучно за мен, при което реших да усиля темпото. В началото нямах проблеми с това, но след като влязах за първи пит и смених гумите от твърди на меки и сипах по-мълко гориво отколкото бях на старта, колата започна да се държи по коренно различен начин. Това е и ножът с двете остриета за който говорех по-рано. Няколко обиколки след като излязах от бокса настигнах още изоставащи някъде след тунела и ме пуснаха. Това обаче явно ме е разсеяло за момент, след което обаче идваше левия завой след шикана. В предишните ми минавания на това място колата беше с ясно подчертано недозавиване, което ме караше да въртя волана до край докато не мина първата част на завоя. Този път обаче гумите изведнъж захапаха и се случи неизбежното. Колата се удари във вътрешните мантинели, след което подскочи с огромна сила към външните. Това пречини и откъсването на предната дясна гума на моя болид. За щастие двигатела ми не загасна и реших да продължа. Доре с оглед на слабите времена на останалите си мислед да се опитам да карам така до края, но така или иначе не можех да финиширам, тъй като нямах достатъчно бензин. Спирането в бокса беше неизбежно. Реших да направя това веднага и да не преча на останалите, тъй като нямаше смисъл да подължавам с риск от наказания след това. Така и приключи надпреварата за мен.
Следва състезанието на Силвърстоун, където миналата година се представихме добре, очакванията ни са отново победа
Искам да поздравя четиримата пилоти, успели да завършат ГП на Монако, без значение с какво темпо са карали. Честито и успех за нататъка.
но това е друг въпрос!На квалификацията не исках да давам добро време за да не се окажа в мелето на старта и на завоя Расказ се ударих леко в стената за разлика от Михаел Шумахер който беше успял да спре там 
.Но за мое учудване бях 6 на старта след като в другия сървър времената са били по слаби!На старта тръгнах добре макар че загубих 1 позиция но поне избегнах сблъсък !Знаех че съм много бърз и веднага натсинах предния пилот с надеждата да сбърка още в началото,така и се получи пилотът пред мен се блъсна в предния и двамата се завъртяха като в мелето се включи и трети болид аз се разминах на милиметри като минах с пълна газ между тях 
.И така реално имах шанс за подиум ,но скапания интернет ми спря точно тогава и сега се готвим с екипа за следващия старт!
На два пъти дори се стигна до удари поради странно прибързани спирания на Габърски. Добре че неможахме да се потрошим. След множество атаки най-накрая Габърски допусна грешка и поведох колоната. Преди това бях бутнал една кола и знаех че трябва да затворя всичко с поне една обиколка в оставащите близо 25 обиколки. Почнах да карам бързо доколкото ми позволяваше вече доста очукания болид. Дърпах много, влязох в бокса и пак излязох първи. Почнах да натискам много колата и допуснах нелепа грешка веднага след фибата. Това стана 10-тина обиколки преди края. Бях без преден спойлер и усукано окачване. Реших да посетя бокса за 6-ти вече път поне да оправят спйлера. До края едвам карах колата по пътя но все пак явно и другите имаха достатъчно проблеми и неможаха да ме застигнат. Стана едно невероятно състезание и съм доволен че поне го завърших и то начело както миналата година.
